МОРСКАТА СИРЕНА МАЛТА

 

 

 

 

На деветдесет километра на юг от Сицилия лежат някак небрежно нахвърляни няколко по-големи скални къса, обвити в мараня от изумрудена вечност – Малтийските острови. Там разточителните горещи дни бавно крачат по улиците и тихомълком се измъкват, когато слънцето падне ниско. Сутрин магазинчетата едно по едно открехват сънливите си кепенци, докато на масата отпред изстива чаша горещо черно кафе, а по обед сиестата наляга утихналите улици, за да може те да се събудят отново малко преди залез…

Малта прилича на другите средиземноморски държави, но в нея се таи и една неподозирана разлика, една тиха магия, която горещият следобеден въздух разнася из островите.

Преди повече от шест хилядолетия на салове, изтъкани от внимателно събирано безвремие, на островите пристигнали първите заселници. Построили от камък

 

запазени до днес, и започнали да се молят. Съдейки по фигурата на мистериозна жена, криеща се в сенките на някои от храмовете, археолозите заключили, че каменните гиганти са построени в чест на непозната богиня на плодородието. Две хилядолетия древните малтийци живеели необезпокоявани, докато един ден историята не изгубила дирите им. Изчезнали, както се били появили – безмълвно и безследно. Съдейки по събитията след тяхното напускане обаче, става ясно, че те надали са били обикновени фермери. Още в деня на издигането на първия храм шаманите са омагьосали големите каменни късове, на които се заселили. А магията им до ден днешен се промъква из правите улици на столицата Валета.

Дали по времето на древните малтийци, или след тях, докато се лутал отчаяно в търсене на родната Итака, Одисей бил изхвърлен на плаж със ситен червен пясък, където го открила нимфата Калипсо. Казват, че

 

 

 

– втория по големина остров на Малта. Омагьосан и от богинята, и от магията на шаманите, Одисей прекарал там девет години и вероятно с нежелание потеглил обратно към Итака.

Скоро след изчезването на древните малтийци и техните салове финикийски, картагенски и римски генерали, минавайки покрай Малта, един по един били омаяни от нея и без екипаж, предупреден да ги завърже за мачтата, те насочили корабите си натам. И никога не я напуснали. Като най-могъщи от всички заселници на островите римляните имали щастието да живеят там дълго и спокойно, построили улици, акведукти, градове… Казват, че точно по това време свети Павел пътувал към Европа, но корабът му се разбил и морето го изхвърлило на малтийския бряг. През трите месеца, които прекарал на островите, той запознал местните с християнството и неохотно си тръгнал, за да продължи пътуването си.

След разделянето на Римската империя Малта станала част от Византия, а след няколко века била превзета и от Арабския халифат, и от нормандския граф Руджеро, и от френски, и немски, и испански аристократи. Никой, който я зърнел, не искал да я напусне.

През 1530 г., за да се прекратят безкрайните сражения по скалистите им брегове, Карл V подарил омагьосаните острови на мистериозните рицари хоспиталиери от ордена на св. Йоан, които и до ден днешен бдят над тях. Едва 36 години след като им била дадена Малта, непобедената дотогава османска армия ги нападнала. Султанът, надали по случайност, бил избрал точно малката Малта за начална точка на настъплението си на запад. С армия от само 8000 души рицарите не можели да се опълчат на 48 000 еничари и

 

 

в безутешното море. Тогава великият магистър Ла Валет, глава на ордена, който вече бил твърде стар, за да влезе в битка, помолил рицарите да му помогнат да се качи на коня си и със сетни сили повел малката си армия срещу непобедимите турци. Никой не може да каже със сигурност как точно е станало, но когато видели, че самият велик магистър се е включил в битката, малтийците успели да прогонят непобедимите еничари. Така Малта спасила не само себе си, но и цяла Европа от настъплението на Османската империя, а западните крале, благодарни на рицарите, започнали да изпращат невиждани богатства. Дори папа Пий IV пратил своя придворен инженер Франческо Лапарели, за да помогне на малтийците да построят правите улици и необятните каменни крепости на столицата Валета. Точно там

 

бягайки от смъртно наказание за убийство, което бил извършил в Италия. Великият магистър го взел под опеката си при условие, че художникът му нарисува портрет. Караваджо разбрал, че не би могъл да напусне Малта, и се съгласил. Влюбен в кралството на рицарите, нарисувал за катедралата във Валета единственото подписано от него платно – „Обезглавяването на св. Йоан“. За нещастие бурният му характер отново му създал проблеми и Караваджо се видял принуден да напусне острова.

След години единствен Наполеон успял да завладее Малта, и то без да се налага да я напада, но през 1814 г. англичаните я освободили и включили в Британската империя. Чак през 1964 г. опустошената от Втората световна война островна държава получила независимост.

След всички тези години на безкрайни битки и сражения Малта най-после живее спокойно живота, който шаманите є били отредили.

 

 

но светът днес е малко различен, а римските генерали вече не пътуват с армадите си в търсене на нови територии.

Многобройните завоеватели обаче са дали на Малта нещо повече от щастлива носталгия по безпределното є минало. Те са я превърнали в най-удивителната смесица на всички култури и народи, минали покрай нея и забравили за предишния си живот в стремежа никога да не я напуснат. И заради тях, и заради неуловимата магия Малта е неповторима, несравнима, изключителна.

Тук-таме из тесните улици на по-старите градове се вижда по някое дървено балконче – символ на богатство, защото всичките гори на острова са били изсечени много преди да пристигнат рицарите. Отдолу минават забързани туристи и очукани жълти автобуси с десен волан, които се движат само в Малта и нямат врати, защото на островите температурата рядко пада под десет градуса.