НАЙ-ПРЕКРАСНАТА НА СВЕТА

 

 

 

 

 

Презокеански авиолайнер лети от Лос Анджелис към Лондон. И още неиздигнал се от полосата, изведнъж пилотът набива спирачки. По-късно се изяснява, че в турбината е попаднала птица, която е можела да стане причина за сериозна катастрофа. Самолетът веднага е върнат в района на летището, а уплашените пасажери са поведени към изхода. Всички с изключение на една пътничка от първа класа, телохранителя є и двамата є синове. Без оглед на обявената тревога въпросната пътничка отказала да напусне самолета, преди да се преоблече в дизайнерски дрешки и преди да се гримира. И докато другите пътници отправяли горещи благодарности към бога, че ги е спасил от явна смърт, тази жена с невъзмутим вид се пудрила и търсела в багажа си обувките Dior с десетсантиметрови токчета. За да се появи с тях, излизайки от самолета.

Вие знаете коя е тази пътничка. Казва се Виктория Бекъм. А този епизод от нейния живот е абсолютно, макар и абсурдно реален. Впрочем опитайте се да я разберете. Тя все пак е публична личност. Височината на токчетата є, формата на очилата є и тенът на лицето є се обсъждат почти толкова често, колкото изборът за президент на САЩ и световната икономическа криза. Къде по-трудно ще ви е да проявите разбиране към някоя

 

Да я наречем условно Катя. Та въпросната Катя си направила поход в Австрийските Алпи, идеално гримирана, по дизайнерски сандали. При това Катя не е някоя разглезена богаташка, а сериозна бизнес дама. „Не мога по друг начин – обяснява самата тя. – Когато излизам от вкъщи, без значение къде и за какво отивам, се чувствам длъжна да изглеждам и-д-е-а-л-н-о.“

Да изглеждаш идеално обаче, все още не е всичко. Стремежът към съвършенство осветява живота на много жени като Катя – като се започне от интериора на жилищата им и се стигне до тяхната работа. Всичко изглежда перфектно.

Те смятат себе си за отговорни хора, чиято работа не би могла да бъде свършена от никого другиго. Тях думата „добре“ въобще не ги устройва. Още в училище, когато са получавали четворки, родителите всеки божи ден са им натяквали, че трябва да поправят оценката си на шестица. Тези жени не могат да се наслаждават на настоящето, защото винаги живеят в бъдещето, от проект към проект.

 

Хората, които във всичко и винаги се стремят да постигнат съвършенство, се наричат перфекционисти (от латинското perfectus – идеален). Тях ги характеризира сбор от качества, които, разгледани поотделно, са си напълно положителни, но взети заедно, образуват взривоопасна смес както за своите притежателки, така и за обкръжението им. Високи изисквания към себе си и околните, специално внимание към детайла, подреденост, педантичност, стремеж всичко и винаги да се прави „за шестица“ (наричат го още комплекс на отличничката), почти параноичен страх от грешки (перфекционистките се страхуват заради грешката да не изгубят благоразположението на другите хора), крайно болезнено отношение към критика, хиперотговорност, желание за тотален контрол над всичко и всички, неумение да се делегират пълномощия… Вярно, психолозите твърдят, че всички тези качества са само последици, само върхът на айсберга, а основната причина за вечния стремеж към идеала е много по-банална – неприемане (да не кажем нелюбов) на себе си.

А характерът, както е известно, се формира в детството – между третата и шестата ни година, когато се появяват схващания, от които човек несъзнателно се ръководи цял живот (ако, естествено, в един прекрасен ден съзнателно не реши да ги преразгледа). Родителите на бъдещите перфекционисти по принцип обръщат повече внимание на недостатъците и дефектите на децата си, отколкото на техните достойнства и успехи. Те често ги сравняват с другите деца, в резултат на което детето решава, че за да заслужи любовта на родителите, не е достатъчно да бъде просто добро, трябва да бъде идеално.

Това в известна степен е отговор на родителската директива: „Ако не получиш шестица, нищо няма да излезе от теб.“

 

Всеки си има своя представа за перфекционизма. Това, което на едни се струва безкраен идеализъм, за други е норма на живот. Перфекционистките са дами, които през зимата се осмеляват да се облекат целите в бяло и при това да не се изцапат. Перфекционизмът може да се каже, че е женска болест. Опитайте се да излъчите няколко перфекционисти за себе си. Ще видите, че дамите ще се окажат повече в списъка.

Историята знае немалко перфекционистки, така че тази „болест“ може да се окаже не толкова модерна. Царица Клеопатра например, умирайки, наредила да я облекат и гримират, за да си отиде от света като на парад. Коко Шанел пък карала моделите си по осем часа на ден да стоят на крак – дрехите си тя проектирала не на скици, а, така да се каже, в натура. Впрочем на Шанел принадлежи знаменитата фраза: „Ако жена дойде при мен без червило, няма дори да разговарям с нея.“

Публично наричат себе си перфекционистки певиците Мадона, Кристина Агилера и нашата Лили Иванова. А също и актрисите Джейн Фонда, Людмила Гурченко, Гуинет Полтроу и Дженифър Анистън.

През последните години от „вируса“ перфекционизъм са заразени и много обикновени жени. Средностатистическата жена днес постоянно се чувства неудовлетворена, защото се сравнява с други. Тя се оглежда в огледалото и вместо да види там красива кожа и гъста коса, забелязва първо прекалено малкия си бюст. Жените често си самовнушават, че за да са щастливи, не е достатъчно да имат хармонични любовни отношения – нужно е още и децата им да са идеални, в дома им да няма и прашинка, работата им да не е обикновена работа, а мечта, а приятелите да са такива, с които няма да се срамуват да се покажат пред хората. Човек с такива претенции никога не може да е щастлив.