НАУЧЕТЕ СЕ ДА РАЗРЕШАВАТЕ

 
Снимка © GB – Fotolia.com
 
Много родители, които за първи път пускат детето си на лагер, на море, на палатка с приятели, на дискотека, на гости на вилата на съученик, са обзети от страх и изпадат в паника при мисълта, какво ли би могло да се случи на детето им.
 
„Струваше ми много усилия да се съглася да изпълня желанието на 13-годишната си дъщеря и да я пусна на летен лагер – споделя 38-годишната Стефания. – Боях се, че там ще я обиждат, че ще я ухапе кърлеж, че ще се удави в морето… Първите дни след заминаването й аз по различни поводи й се обаждах на всеки час. Докато веднъж не чух в отговор: „Престани да ме безпокоиш напразно, защото тук вече всички ми се смеят заради непрестанните ти обаждания.“
Разбира се, Стефания не е единствената притеснена майка.
 
Естествени тревоги
Безпокойството на родителите е нормално, то предпазва децата, но дотолкова, доколкото може да ги предупреди за възможните опасности. Чувствайки тревогата на родителите, децата си изработват стратегия за оцеляване и е напълно възможно страхът на родителите им на практика да ги спре да се надвесват над прозореца и да пъхат пръстите си в контакта.
С порастването на детето се променя единствено предметът на родителското безпокойство, но не и неговата природа. Затова и в безпокойството трябва да имаме мярка. Безпокоейки се по всякакъв повод, хиперболизирайки опасностите, ние проектираме върху децата си собствените си опасения и провали. Този родителски егоизъм ограничава естествените нужди на детето преди всичко в потребността му от самостоятелност. Неадекватните забрани спират развитието на детето и в резултат не му помагат, а му пречат да се научи самостоятелно да възприема обкръжаващия го свят.
 
Време за опит
По време на ваканция се променят условията и ритъмът на живот в семейството. Децата имат много свободно време и са способни с часове да се мотаят по улиците или да прекарват времето си пред компютъра. По-големите от тях мечтаят за дискотеки, за походи, за летен лагер с приятели. Родителите пък от своя страна залагат големи очаквания на ваканцията с надежда, че ще наваксат пропуснатото общуване с децата си, докато трае тя. В идеалните си планове разчитат, че заедно с децата си ще направят всичко, за което не им е оставало време през годината: ще ходят заедно на кино, ще прочетат и обсъдят заедно отдавна набелязана книга, ще пътуват заедно из страната… И в отговор ще получат любов и благодарност от детето си, с което рядко им се удава случай да усетят истинска близост.
Родителите смятат, че точно чрез интензивно общуване по време на ваканцията могат да наваксат пропуснатото във времето. Както и да притъпят чувството на вина, че мама и тате не са били достатъчно добри родители. Чувството на вина обаче дезориентира родителите. Пречи им да разберат от какво всъщност се нуждае детето им в този момент. И какви очаквания има от родителите си. Мама и татко трябва да са подготвени, че ваканционните планове на детето и на възрастните могат и да не съвпаднат. И това не бива да се превръща в повод за обиди и конфликти.
Ваканцията трябва да бъде организирана така, че детето да има възможност да прави това, за което не му е оставало време през учебната година. Не е задължително заниманието да е необичайно или екзотично. Детето ви може да се зарадва и да се почувства полезно, ако му възложите да свърши някаква домакинска работа. Или му разрешите да промени декора на стаята си например. Вслушайте се в инициативата на детето си, след което ясно определете „полето му за действие“, без да се намесвате в детайлите.
 
Изкуството на доверието
Как да прецените реалните рискове, без да ги преувеличавате или подценявате? Реално си дайте сметка, че сериозните опасности на са чак толкова много. Освен това често сме склонни да недооценяваме децата си. Все ни се струва, че те са малки и неприспособени към живота.
Девет месеца в годината децата живеят в организираната система от време и пространство – в детската градина, в училище, в дневната занималня. Ваканцията им дава възможност да изразят себе си. А за нас това време е възможност да проверим и оценим доколко нашите рамки и ограничения съответстват на насъщните потребности на детето. Нашата задача е да го предпазим и напътстваме, като го учим как да се държи в потенциално рисковани ситуации. И сами да усвоим изкуството на доверието.
 
Крачка назад, две напред
Да се доверите на детето си, означава внимателно да наблюдавате и приемате успехите му. Така ще му помогнете да бъде уверено в себе си. Нашите деца не стават самостоятелни изведнъж. Това е възвратно-постъпателен процес. През 1946 г. английските психиатри Джон Боулби (John Bowlby) и Мери Ейнсуорт (Mery Ainsworth) доказали, че детето опознава света, отблъсквайки се от „базата на безопасност“, която за него се явява възрастният. То има нужда да избяга, а след това отново да се върне под родителското крило. Когато следващия път „избяга“, то ще е разширило завладяната лично от него територия. Ваканцията е идеалният момент да позволите на детето си да изпробва силите си в условия, адекватни на вече усвоените от него знания за безопасност. Едно дете на 11 години може да пренощува в палатка с приятели, но само ако палатката е опъната в двора на вилата ви. На 17-годишна възраст може да отиде на поход с приятели за няколко дни, при условие че родителите му знаят с кого е и къде точно се намира.
 
Възрастови особености
 
2–4 години: Първи открития
А ако се изгуби на плажа или се удави?
Какво да направите? Ако сте край морския бряг, наглеждайте детето си, но му оставете пространство за открития. Забраните на трябва да ограничават достъпа му до безопасната реалност. Детето бяга, защото иска да знае: „Какво става там – на другия край на плажа?“ Да, разбира се, то може да падне, но на пясъка. Ако е под зоркото майчино око, това не е страшно.
 
6–10 години: Спортен клуб
Ако стане нещастен случай?
Какво да направите? Уверете се, че клубът е лицензиран и треньорите са опитни професионалисти. Истината е, че единственият начин напълно да обезопасите детето си е да го затворите между четири стени. Рискувате обаче част от процеса му на порастване да не се случи. Детето трябва да изпита опасността, за да я разпознава и да може да й противодейства. А спортът е отлична възможност да се научи на това.
 
10–12 години: Летен лагер
Ако там не се грижат за него? А ако стане обект на сексуални домогвания?
Какво да направите? Поговорете с него преди заминаването. Обяснете му кои са реалните опасности – риск от сексуално домогване или травми. За да предпазите детето си от тях, трябва да ги назовете и да опишете опасните ситуации и местата, където биха могли да се случат. Както и да се уверите, че детето е разбрало смисъла на предупрежденията ви. Постарайте се да се освободите от негативните си мисли.
 
12–15 години: На гости на приятел
Кой е приятелят? Кои са останалите от компанията?
Какво да направите? Определете приоритетите. Въпросът не е в това, дали трябва да пуснете детето да отиде на купон. (На тази възраст то има нужда помалко да си „почива“ от родителите.) Вие се опасявате, че синът ви или дъщеря ви ще попаднат в неподходяща компания и ще се занимават с „лоши неща“? Направете предварително проучване, което да ви помогне да се избавите от страховете си: срещнете се с приятеля и с родителите му (няма среща – няма да има и купон!). Поставете ограничение за вечерния час.
 
16–17 години: На дискотека
А ако има наркотици? А ако забрави за презерватива?
Какво да направите? Доверете са на детето си. На неговата възраст е важен балансът между риска и готовността на младежа да се справи с него. Необходимо е да му обясните възможните опасности (смъртоносни – дрога, авария, алкохол) и рисковете, свързани със сексуалния живот. Да забранявате, е безполезно, затова по-добре е да се разберете: „Имам ти доверие, но установявам някои правила, които искам да спазваш.“ Например ако се договорите за времето, в което трябва да се прибере, изискайте телефонно обаждане, в случай че се наложи да закъснее. Спазването на тези правила е гаранция за спокойствието на всички – на вас ще ви бъде спокойно пак да пускате детето си, а то от своя страна ще се чувства сигурно.