ПОДАРИ МИ НЕЩО ХУБАВО

 

 

 

 

 

Вярно е, че традицията ни задължава в коледната и новогодишната нощ да изненадваме близките и приятелите си, но има нещо, което не бива да забравяме – подаръците са

 

Те показват отношението ни и мнението ни за човека, на когото ги правим, както и това, дали го познаваме добре, или не. Така че, внимание! Един несполучлив подарък би могъл да нарани болезнено получателя и да му покаже колко погрешна е нашата представа за него.

От друга страна, подаръците издават за нас онова, което се опитваме да прикрием – какво ни липсва, какви са интересите ни, към какво се стремим. Говорят за способността ни да обичаме, за умението ни да създаваме и опазваме приятелства.

„До шестнадесетата ми година на всяка Коледа получавах от леля ми кукла. Намирам го за странно, тъй като нямаше никаква изненада, а и бях престанала отдавна да играя с кукли“ – през смях споделя моя позната.

Всяко детство е белязано от

 

Като възрастни някои се опитват да подарят на другите оная любов, която не са получили като деца. Може би в продължение на години тази леля е запълвала своите детски липси, опит­вайки се безмълвно да покаже на племенницата си обичта си към нея. Или по-точно, опитвала се е да я направи щастлива по начина, по който някога тя е очаквала да бъде. Често подаряваме електрически влакчета, велосипеди, строителни конструктори вместо електронни и компютърни игри, без да си даваме сметка, че по този начин изпълняваме наши детски желания, които не съвпадат с желанията на този, за когото са предназначени нашите подаръци.

„Винаги пръскам много пари по празниците. Купувам скъпи неща, най-добрите.“ Сигурно и вие сте чували такива изповеди?

Истината е, че

 

често издават силно желание за доминация. Щедростта е скрит и несъзнателен начин за влияние над другите.

Най-неприемливи са онези подаръци, които създават отговорности и не са по вкуса на получателя. Това, че ние обичаме животните, не е повод да подарим куче на наш близък например.

 

е опит да наложим волята си над някого, да се опитаме да го „водим за носа“, да определяме начина му на живот.

„Знам, че детето много иска да има колело. Купих му го, защото синът ми не може да си го позволи. Има кредити, които трябва да изплаща.“ Ето го идеалния начин да накараш някого да се почувства незначителен, нищожен.

Ако искаме да отровим празника на любимите си хора, е достатъчно да им подарим нещо, което категорично и на всеослушание са казали, че не понасят. „Не купувам подаръци, просто давам определена сума“ – това често се дефинира като

 

Подаръкът под формата на определена сума може да се приеме и като безразличие към този, за когото е предназначен. Но и като опит да не се изпадне в неловко положение. Подаряващият може и да не иска да разкрие своя вкус, да даде простор на въображението си, но може и да изпитва уважение към адресата (не знае какво да подари, но за него е важно да достави удоволствие на получателя).

„Аз съм много практична. Знам от какво имат нужда и това подарявам.“ Чували сме и това, нали?

Опитайте да подарите на най-добрата си приятелка, която се бори с наднорменото тегло, кантар за Нова година. Дали ще я зарадвате?

Има и един особен тип

 

Те не си представят, че могат да доставят удоволствие на другите, и не са в състояние да проявят щедрост. Нещо повече, досадно им е, че са принудени от обстоятелствата да подаряват.