Подуване на лимфните възли
от д-р Цветан ПЕШЕВ, стоматолог
август, 2009
Лимфните възли са нещо като естествени филтри на човешкия организъм. Те улавят и филтрират всяко чуждо за организма тяло и произвеждат антитела и бели кръвни клетки, с които да противодействат на „натрапника“. Независимо от какво сме се разболели, лимфните ни възли реагират по един и същ начин
ПОДУВАТ СЕ И СТАВАТ БОЛЕЗНЕНИ
В човешката уста има безброй много микроорганизми и по тази причина лимфните възли в тази зона са постоянно леко подути (колкото да могат да бъдат напипани лесно), но въобще не е нормално да са болезнени. Ако са болезнени и подути повече от нормално, това е сигурен признак, че нещо не е наред.
Подуването не е заболяване само по себе си, а симптом на някое заболяване. Подуването без болка понякога е по-опасно, защото е симптом за по-сериозен болестен процес, протичащ в организма. Подуването на лимфните възли в лицево-челюстната област е причинено най-често от
ЗЪБНА ИНФЕКЦИЯ
То може и да е единственият симптом за такава инфекция. Безразборното приемане на антибиотици в такива случаи е много вредно. Благодарение на антибиотиците отокът на лимфния възел наистина спада, но пък по този начин се маскира причината за неговото подуване. Антибиотикът не елиминира причината за подуването на лимфния възел, а само лекува симптома.
При остра, внезапна и бързоразвиваща се инфекция в лицево-челюстната област усещаме лимфните си възли подути, окръглени, болезнени, еластични и напрегнати. С развитието на инфекцията те губят контурите си, омекват и кожата над тях се зачервява. Възможно е и телесната температура да се повиши над 37 °С!
При хронично и бавно развитие на инфекцията лимфните възли са слабо болезнени, често са сраснали с кожата и образуват към нея каналче, от което периодично изтича гной. Ако каналчето се затвори (например вследствие приемане на антибиотик, защото той потиска инфекцията, а като няма инфекция, няма и гной, и каналчето се затваря), кожата хлътва и върху нея се образува белег (цикатрикс).
ЛЕЧЕНИЕТО
на възпалените лимфни възли е поетапно. Първата стъпка е да се излекува първичната инфекция (болният зъб) – прави се път за гнойта (ако се е образувала такава) и в краен случай (ако много се налага) се прилагат и антибиотици.
Лимфните възли се възпаляват и при общи заболявания като грип и други вирусни заболявания като херпес, шарка, СПИН и др. Увеличените, но неболезнени лимфни възли могат да са симптом за метастази, рак на кръвта или лимфата. Затова точната, бърза и сигурна диагноза понякога е от решаващо значение за начина и изхода на лечението на това на пръв поглед безобидно заболяване. Не трябва да се забравя, че при увеличени лимфни възли максимално бързо трябва да се търси причината за това. Ако такава не се открие до 2 седмици, лимфният възел се изважда под упойка и се дава на хистолог за диагностициране. Ранната диагноза и ранното лечение са почти винаги сигурни гаранции за оздравяване!