Презареждане

От фитнес салона на улица „Марко Балабанов“ на ъгъла с „Позитано“ се чува стрелба, но не бързайте да звъните на полиция и „Бърза помощ“… Няма пострадали, има само един изключително приятно ошашавен и това съм аз, макар че предварително знам, че тук се провеждат не само тренировки по бодибилдинг, но и

Та, всичко е законно, въпреки че хората, които се занимават с този спорт, все още не са успели да легитимират своя федерация в България. Впрочем очевидно такава е засега съдбата на спортовете, унаследили или граничещи с някакви военни практики, каквато е динамичната стрелба (такова е положението и с фрийръна). В световен мащаб проблемите на този спорт се крият в очакването да бъде вписан като олимпийска дисциплина.

А аз търся Калоян и още не подозирам, че малко по-късно също ще имам възможност да стрелям с еърсофт.

Калоян Георгиев.

Животът му, като на много млади хора, е пълен с кратък престой в САЩ, различни работни места, приятелка, приятели и един син на осем години.

Животът му като на малко млади хора е пълен и с признание към тези, от които е научил

Треньор по карате е. Завършил е учителски профил в НСА, курс по класически масаж и китайска медицина, курс по бодибилдинг, както и такъв по аеробика, каланетика и стречинг. Сега, пак в академията, учи задочно спортна стрелба, защото законите на този спорт се преподават там. Казва, че не е от хората, които отричат спортната стрелба само защото са предпочели да развиват динамичната. „Състезателите в спортната стрелба са безспорно много добри. Изискват се изключителна концентрация, координация и много тренировки, за да стрелят толкова точно. При нас целта е

Тази търсена динамика и интерес идват от създателите на дисциплината, които са полицаи, военни, хора, които не са търсили този, който може да цели десетките само.

Динамичната стрелба възниква през 70-те години на миналия век в САЩ, когато се учредява организацията IPSC (International Practical Shooting Confederation). Въпросната абревиатура на английски често се използва вместо наименованието „динамична стрелба“. Това означава стреляне и придвижване в сцени с мишени, чиято подредба винаги е различна. Редуват се големи и малки мишени (хартиени и метални) като целите могат да се виждат изцяло или пък да се виждат само части от тях. Времето се отчита с акустичен таймер като резултатът от попаденията се разделя на времето за изпълнения. Притокът на адреналин идва от бързината, от факта, че сцените винаги са различни, и от предизвикателствата, които поставят различните оръжия.

Искам да ви кажа, че изпълнението се случва далеч по-бързо, отколкото вие можете да го видите.

Някакви елементи от IPSC могат да се превърнат в част от тимбилдинг програма, но намирам, че е погрешно да наричаме спорт, в който има оръжие – спорт за забавление.

Едно от основните упражнения в динамичната стрелба, което било и първата „комуникация“ на Калоян с този спорт, се нарича

Сцената е от три хартиени мишени на по девет метра разстояние една от друга. Стрелецът е с гръб към тях. При звуков сигнал се обръща и стреля във всяка мишена по два пъти. Презарежда (слага нов пълнител) и пак стреля в трите мишени по два пъти.

Калоян казва, че невинаги има време да ходи на стрелбище и да се подготвя така, както иска, но

При него идват да тренират всички, които не гледат на еърсофта като на детска игра.

Еърсофт е наименованието на оръжията, които са точни копия на бойни образци. Почти всички еърсофт имитации са копия на реално съществуващи бойни оръжия и с тях се борави точно както и с образците. Еърсофт се наричат и заниманията по динамична стрелба, при които се използват въпросните копия на бойните образци.

„В световен мащаб динамичната стрелба е една бързо развиваща се дисциплина – казва Калоян. – Прави хората по-отговорни и не им позволява да сбъркат тренировка или състезание по динамична стрелба със ситуация в реалния живот“.

Философията на поведение е подобна на тази в бойните изкуства. Като малък гледал филми с каратисти и провокиран от нормално детско чувство, искал да им подражава. От 15-годишен се занимава с карате и когато започнал да тренира сериозно, осъзнал, че го прави, за да не му се налага да използва уменията си на улицата. „Това е своеобразна превенция, която човек формира не само като физически качества и данни, а като психическа устойчивост. Когато някой е подготвен и е уверен, че може да се защити, той знае кога да спре. В състояние е

Уплашеният човек, който е под стрес и не знае какво да прави, може да нанесе много по-големи поражения от човек, който може с една хватка да възпре агресивния нападател, при това без да го нарани. Неконтролиреумата агресия се случва на хора, които не са си задавали въпроса: „После какво ще стане?“ А не можеш да върнеш човек от гроба. Те вадят оръжие и след това казват: „Съжалявам. Бях уплашен.“ Като си уплашен, си извадил нож?! Ако си уплашен, ще се обърнеш и ще тичаш според мен.

Интересното е, че много често адвокати, лекари и хора с най-различни други професии се справят със стрелбата отлично.

„Много съвестни и отговорни са – казва Калоян. – Спазват безупречно мерките за безопасност, които са усвоили при нас. Придобиването на право да носиш оръжие е изключително сериозна отговорност и към себе си, и към околните. Като притежател на оръжие ти можеш да станеш опасен за околните, ако нямаш умения да боравиш с него.“

Динамичната стрелба е скъп спорт. Всяка тренировка изисква много средства, защото патроните и екипировката са много скъпи.

„Ние като още непризната федерация не можем да ползваме облагите на спортистите. Например да не плащаме данък за патрони и пр. Хубавите пистолети струват около шест хиляди лева. Повечето хора стрелят с нисък клас оръжия, чиято цена е до 1000 лева. Но това не са

То е все едно да отидеш на рали с москвич. Динамичната стрелба е като „Формула 1“ – технически спорт. Доброто оръжие и боравенето с него са еднакво важни.“

Всеки пистолет се наглася спрямо патрона и патронът се наглася спрямо пистолета. Двете неща са в баланс и дават възможност да се избере най-подходящата муниция.

„Това е все едно да направиш една кола да работи само на газ или само на бензин – казва Калоян. – В Европа това напасване хората могат да си го правят сами. Имат си машините, могат да си купят компонентите и така да си направят партидата, че това оръжие да работи най-добре точно с този заряд, с тази капсула, с този куршум и всичко, което е свързано със стрелбата…“

Разглеждам купите, медалите и грамотите на Калоян, а той ми обяснява, че вече не изпитва нужда да го оценяват, в смисъл да бъде подреден в някаква йерархия.

„В момента не може да се каже, че сме професионалисти за този спорт, защото много неща още нямаме, не сме изнамерили и научили. Тепърва установяваме някои неща от методиката.“

Децата могат да започнат да се занимават с нещо подобно още на 6–7-годишна възраст, но е желателно да бъдат и още по-големи, за да могат нещата да им бъдат представени по-отговорно. „Трябва да можеш да кажеш на детето: „Пистолетът не е детска играчка!“ Отношението и към играчката, и към пистолета трябва да е стопроцентово внимание и отговорност. Настръхвам, като чуя разкази за деца, които насочват дулото на пистолета към лицето си, дори пистолетът да е детска играчка. Натиска спусъка, и топчето го удря в носа.“

Калоян казва, че се е отнасял по един и същ начин към

„Винаги съм знаел кой какви възможности има, но не съм фаворизирал никого, не съм допускал погрешно лично отношение. Много деца намират повод да се откажат от спорта точно заради лично отношение.“

Разказа ми за едно момче, родено с деформация на пръстите на едната ръка. „Тренирал съм неговата група около една година, беше, преди да вляза в казармата. Скоро го срещнах, едва го познах, а той ми каза: „Благодарение на теб съм вицеевропейски шампион по кикбокс. Ти ме научи, ти ми даде основата и искам да ти благодаря за моите успехи.“ Седях и не можех да повярвам. Викам си: „Гледай го този човек. Аз съм му бил факторът, който му е дал желанието, хъса да стане нещо.“ Е, това е голяма победа. За мен това са победите. Да успееш да предадеш опита и да го вкара този човек в някакво русло, което да го изгради като личност като осъзната фигура. Защото децата се учат от учителите, много по-малко комуникират с родителите. Затова изкарах учителския факултет в НСА и сега смятам, че това е една от най-важните професии.“

Стори ми се, че

е подчинило на спорта всичките си човешки планове. Непрекъснато допълва нещата, които смята да развива занапред. Но сякаш никой от стремежите му не е по-голям от това да предава знанията и опита си на другите. Да ги научи да имат отношение към оръжието и да стрелят, както и да помислят какво могат да направят за здравето и работоспособността си.

След отчайващите резултати при първите ми опити в стрелбата, които имах възможност да направя тук, се обърнах към Калоян и много ентусиазирано и авторитетно го посъветвах непременно да започне да се фука със себе си, защото се занимава с нещо изключително интересно и полезно, в което е много добър. Той отговори: „Хм! Просто съм обръщал повече внимание на неща, които другите не са практикували. Тренирал съм. Затова нивото ми е различно и съм постигнал нещо.“

Калоян е състезател и треньор, но за много от хората, които идват тук, целта не е точно да търсят границите на човешките възможности и да гонят големи постижения. Те обаче определено преборват ограниченията на ежедневието и затова се справят добре с различини житейски ситуации. А какво означава всичко това – презареждане или зареждане, е въпрос на прецизност и динамика, както и на ум и сърце.