ХЛАМИДИИТЕ
секс с последици
forca – Fotolia.com
Те се предават по полов път. Ако не се лекуват, могат да станат причина за безплодиe.
Причинителят на хламидийните инфекции е нещо средно между бактерия и вирус и се нарича хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis). Хламидиите се предават по полов път и се откриват най-често по шийката на матката, по пикочните канали или в ануса. Хламидийните инфекции могат да се овладеят, стига да бъдат установени и лекувани навреме. Но тъй като поради безсимптомността си те по-често не се откриват веднага, могат да се разпространят към матката и яйчниците. В този случай яйчниците е много вероятно да се запушат (или да сраснат) и възможната най-лоша последица от това е безплодие. Засегнатите от хламидийна инфекция жени са изложени на голям риск от извънматочна бременност (бременност, която се развива извън кухината на матката – в маточната тръба, в яйчника или в коремната кухина).
За бременните
които са заразени с хламидии пък, има опасност да заразят детето си по време на раждането (особено ако то е естествено). В такъв случай новороденото често развива остър конюнктивит или пък застрашаващо живота му белодробно възпаление.
По тези причини скрининговите изследвания на млади жени със или без гинекологична симптоматика за откриване на хламидийна инфекция имат оправдание, колкото и да струват лабораторните изследвания. Чрез тях се осигуряват ранна диагноза и целенасочено лечение на това предавано по полов път заболяване.
Хламидиите нямат нищо общо с поддържането на лоша интимна хигиена! Запомнете това.
Кой е най-застрашен
По статистически данни в Германия например на година с хламидия се заразяват 300 000 нови жени. Германските гинеколози тръбят, че всяка десета жена под 20-годишна възраст е заразена с хламидии. В България, може би поради неточността на тестовете, се твърди, че официално заразените са 1%, което е съмнително.
Най-предразположени и застрашени от тази болест са младите жени – лигавицата на техните полови орани е все още относително пропусклива, а и тяхната имунна система е по-неустойчива срещу атаките на различни причинители на болести. Освен това средностатистически младите момичета би трябвало да сменят сексуалните си партньори значително по-често от жените на възраст и могат много по-лесно да се заразят чрез секса.
Симптоми, а по-често и без
Хламидиите се размножават много бавно и в началото наличието им в организма не може да бъде разпознато по никакви явни признаци. Подобно на гъбичките те могат с години да се крият в тялото, без ние да подозираме дори, че си съжителстваме с тях. Приблизително седем от десет заразени жени не могат по абсолютно нищо да познаят, че имат хламидии.
Хламидийната инфекция е известна като „тиха болест“, тъй като при 3/4 от инфектираните жени и при 1/2 от инфектираните мъже няма видими или осезаеми симптоми за нея. Ако в крайна сметка такива се появят, то това обикновено става от 1-вата до 3-тата седмици след инфектирането.
Ако по някаква причина имунната защита на организма отслабне (вследствие на стрес или болест), скритата инфекция се установява по-лесно по типични признаци.
При жените те са: чести болки в корема (ниско долу) и в гърба, гадене, висока температура, болка при сексуален контакт, кървене между отделните менструални цикли, обилно жълтеникаво лепкаво течение от вагината, често уриниране, сърбеж или парене в пикочния канал по време на или веднага след уриниране.
Ако не се лекуват, хламидиите в шийката на матката могат да се разпространят и да достигнат ректума.
При мъжете, страдащи от хламидии, също могат да получат течение (прозрачна бяла или жълтеникаво-слузеста течност, която изтича от пикочния канал), парене и сърбеж в пикочния канал по време или веднага след уриниране. Освен това при тях често заболяването е съпътствано от неприятен сърбеж и парене около отвора на пениса. Рядко се наблюдават отичане и болка в областта на тестисите.
Тези симптоми се проявяват 1–3 седмици след половия акт, при който е станало заразяването.
По-специални обстоятелства
Мъжете и жените, които практикуват анален секс, могат да получат анална инфекция, придружена от анална болка, отделяне на секрет и кървене.
Инфектиране с хламидии може да има и в областта на гърлото, в случай че мъжът или жена практикуват орален секс със заразен със заболяването партньор.
Симптомите и при двата пола могат да се появят за малко (няколко дни) и да изчезнат, което не означава, че инфекцията е спряла да се развива. Тя остава в организма в латентна фаза и при определени обстоятелства (наличието на друга инфекция например) може отново да се прояви. Хламидията може да се носи дълго време, преди бактерията да се разпространи и да започне да причинява появата на симптоми.
Диагностициране
При обикновен прегледгинекологът може да забележи жълтеникав секрет, изтичащ от матката. Ако вагиналният секрет, разглеждан под микроскоп, съдържа прекалено много бели кръвни телца, това също би могло да е ориентир за наличие на хламидии, но в никакъв случай надеждна отправна точка за поставяне на диагноза. Поради особеностите на хламидия трахоматис (бактерията, която причинява тази инфекция) директното поставяне на диагноза на базата на вземането на секрет за микробиологично изследване е трудно.
По-често хламидиите не могат да бъдат установени при обикновен гинекологичен преглед или с обикновен кръвен тест. Те се констатират чрез изследване на урината, а понякога и на материал, взет от пениса или вагината. Пи съмнение за хламидийна инфекция лекарят може обаче да вземе кръв за провеждането на т. нар. имунофлуоресцентно изследване.
В наши дни хламидийните инфекции се диагностицират най-лесно с тестване на урина. Резултатите обикновено са готови за няколко часа.
Изследванията за наличие на хламидия се препоръчва да се правят профилактично всяка година. Ако планирате дете, изследването и лечението при евентуална диагноза са повече от препоръчителни. Проблемът е там, че по време на бременност хламидиите е вече практически невъзможно да бъдат излекувани, тъй като повечето лекарства са противопоказни за този период
Как се лекуват
Най-ефективни са антибиотиците, които се взимат в продължение на 10 до 14 дни. В никакъв случай обаче не се самолекувайте с тях, дори и да знаете имената им. Ако е хваната в самото начало (т. е. навреме), инфекцията се поддава по-лесно на лечение, но ако е станала хронична, лечението може да продължи с месеци (дори с години).
Който се е заразил, трябва да изпрати и своя сексуален партньор на лекар, тъй като вероятността и двамата да са инфектирани е голяма. В този случай партньорът трябва да се лекува паралелно, тъй като винаги има риск да се зарази впоследствие през периода, докато лечението на другия още не е приключило.
Как да се предпазим
Най-надеждната профилактика на хламидийна инфекция е правенето на безопасен секс – т. е. с кондом!
Честото подлагане на профилактични прегледи би помогнало хламидиите да бъдат разпознати по-рано, преди да се „окопаят“ (загнездят) хронично. Във втория случай справянето с тях е мъчително дълго.