1+1=3

 

 

февруари, 2011 г.

 

 

 

 

Различни проучвания на семейни терапевти разкриват динамичната и еволюционна същност на любовното състояние, което минава през няколко основни етапа. Любовта обаче е движение, което следва определена „неравноделна“ хронология – за колко време всяка отделна двойка минава от един етап на друг, не може да се определи с точност предварително. Което прави всяка любовна крива уникална.

Три са етапите на любовното движение, които специалистите смятат за основни. Но дали те се явяват ключове към една щастлива и продължителна връзка? Как се минава от един в друг и какви са последиците от тези преходи? На тези и на още въпроси ще се опитаме да ви отговорим с кратко описание на етапите

И, естествено, страстното привличане, с което започва почти всяка връзка. Това е любов интензивна, вид симбиоза. Влюбените преживяват драматично всяко отдалечаване. Искат постоянно да са заедно и заедно да откриват нови (общи) неща – за себе си и за света. Усещането е, че сякаш са родени, за да се срещнат.

Плюсовете На този етап се установява алгоритъмът за постигане на съгласие между двамата. Този период е един от редките в човешкия живот, когато „узряваш“ без болка. Излизаш от себе си, откриваш страни от живота, за които не си и помислял, когато си бил сам, или към които си се страхувал даже да погледнеш. Любовта страст дава криле.

КапанитеЗа жалост в голяма степен любовта страст е измамна. В действителност всеки един от двамата си въобразява, че връзката е интензивна, защото другият отговаря на идеалната представа за партньор, която носи в себе си. Или по-друг начин казано, партньорът е носител на нашите проекции. Очакванията по отношение на него са силно идеализирани – недостатъците му се отхвърлят и се набляга върху неговите положителни качества.

 

В процеса на съжителство и споделяне на ежедневието отговорностите и на двамата стават повече. Те сякаш „слизат от облаците“, стъпват на земята и се сблъскват с реалността. И ако в началото са виждали само онова, което ги свързва, сега постепенно започват да забелязват и различията помежду си. Другият разкрива всяка частица от личността си. Разочарование? Неизбежно е, защото казваш „сбогом“ не само на идеализираната представа за другия, но и на представата, която имаш за себе си. Животът в двойка ни принуждава да открием и да анализираме черти на характера си, на които не сме обръщали внимание, докато сме живели сами.

ПлюсоветеНа този етап всеки от двамата преоткрива себе си, възстановява връзката със собственото си „аз“, собствените си желания и интереси. Без последващия етап на разграничаване етапът на сливане би се превърнал в затворническа килия, в газова камера за индивидуалностите. И така до настъпване на голямата криза. Не една или две любовни истории са завършвали с изневяра или раздяла поради невъзможността да надживеят етапа на сливането и да влязат спокойно в етапа на разграничаването.

КапанитеНе е лесно да скъсаш с измислената представа за любовта и да приемеш да живееш във връзка, която не е синоним на удоволствие. Знак за нашата привързаност към романтичната традиция или към влиянието на едно общество, превърнало хедонизма в крайност, е склонността ни да мислим, че поривът от първите дни е дефиницията за любовта.

Другата трудност на този етап е, че той не настъпва едновременно и при двамата. Ако единият живее все още в света на илюзиите, той се чувства изоставен, по-малко обичан, в случай че другият вече е минал на следващия етап.

 

Предходният етап е позволил на всеки един от двамата да се определи отново, да се издигне в собствените си очи и в очите на другия. Този етап дава шанс и на двамата да открият сходствата и общите си очаквания от бъдещето, както и да осмислят ролите, с които всеки от тях е готов да участва в изграждането на семейството. Това не е нито сливане (едно + едно = едно), нито разграничаване (едно + едно = две), а сближаване (едно + едно = три, т. е. ти, аз и нашата двойка). В интерес на третия елемент от това уравнение се правят общи проекти, които да гарантират нейната стабилност. Този момент е най-подходящ за разговори за брак, деца и купуване на общо жилище.

ПлюсоветеСега любовта изразява истинското си желание за бъдеще. Любовното задоволяване става възможно. Партньорите сякаш сключват любовен договор, с който узаконяват двойката си.

КапанитеОцеляла толкова време, точно сега любовта може да се превърне в… приятелство. Отпускайки се в щастливото съжителство, в което няма място за силни страсти, някой от партньорите може да се почувства зле поради все още силното си и горещо любовно желание.

 

То предлага различни поводи, за да се преживее първата криза – например сблъсък на вкусове при обзавеждане на жилището или храненето; финансови проблеми (невъзможност за плащане на наем); трудно свикване с навиците на другия в битов план; различен ритъм на живот на двамата и други подобни.

Изходът Общувайте! В началото на всяка връзка партньорите предпочитат да премълчават разни неща от страх да не обидят или разочароват другия. Но истината е, че говорейки за страховете и притесненията си и изслушвайки тези на партньора, ние успяваме да намерим начин за по-приемливо съжителство.

 

С появата на първото, а след това и второто, а дай боже, и следващото, любовта изгубва от поглед своя изключителен обект на обожание – другия партньор. Кризата започва, когато любовта между двамата се превърне в бащинска, майчина, родителска любов към детето.

Изходът Давайте любов и внимание и на своя партньор, за да не пострада привързаността ви от появата на детето, което и двамата обичате.

 

Няма ги децата вкъщи, няма я работата, която „регулираше“ времето за виждане на двамата. Партньорите са сами в дома си, гледат се отблизо, лице в лице. Това е страшно…

Изходът Нека всеки направи равносметка на живота си, да изкара на светло очакванията си за новото бъдеще, след което да ги съпостави с тези на другия: „Как ще съжителстваме занапред?; „Какви ще са общите ни цели?“.

В края на тази равносметка задължително ще се появят нови проекти.